BIA-ALCL (Breast Implant-Associated Anaplastic Large Cell Lymphoma) означава едроклетъчен анапластичен лимфом, свързан с гръдния имплант. Това е необичаен вид злокачествен лимфом, който се среща предимно при пациенти с текстурирани (грапави) гръдни импланти. BIA-ALCL не е заболяване на млечната жлеза. Той се образува в капсулата около импланта.
BIA-ALCL е лечим, ако се диагностицира и лекува навреме. При късно поставена диагноза, заболяването може да се е разпространи (метастазира) в лимфните възли на подмишниците или други части на тялото. В случаите на прогресирало и метастазирало заболяване, лечението може да бъде значително по-трудно. Освен оперативното отстраняване на имплантите и капсилата (т.нар. капсулектомия), жените с напреднало заболяване може да се нуждаят от допълнителна химио- и лъчетерапия. Има доказани смъртни случаи жени от това заболяване.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО е да потърсите медицинска помощ в случай, че откриете подуване на гърдата или бучка (вкл. в мишницата) или някакви промени по кожата на гърдите.
По данни в литературата (юли 2019г.) честотата на BIA-ALCL е много различна. Тези изчислени нива на заболеваемост варират от 1:3817 до 1:30000 (Clemens et al, 2017, Loch-Wilkinson et al, 2017, De Boer et al, 2018). BIA-ALCL се установява при всички видове текстурирани импланти, като при пациенти с реконструктивна, така и при пациенти с естетична мамапластика. Няма категорични данни, че BIA-ALCL може да възникне при гладъки импланти.
Най-честите симптоми включват:
- необяснимо уголемяване на гърдите;
- болка;
- асиметрия;
- бучка в гърдата или подмишницата;
- кожен обрив по гърдите;
- втвърдяване на гърдат;
- голямо количество течност около импланта.
Жените развили симптомите на BIA-ALCL, трябва да посетят своя лекар, за да бъдат прегледани. След извършване на физикалния преглед е възможно да ви бъдат назначени ехомамография и/или ЯМР за обективна оценка на тъканите, течността около имплантите и лимфните възли. В случай, че се открие течност или тумор (бучка), ще е необходимо да се извърши иглена биопсия (Core Needle Biopsy -CNB) и дренаж на течността за изследване за BIA-ALCL. Тази течност ще бъде тествана имунохистохимично (ИХХ) за експресията на CD30 от патолог. Изследването за CD30 е необходимо за потвърждаване или изключване диагнозата BIA-ALCL. Течност около имплант отрицателна за CD30 се третират като типичен сером.
- След диагнозата BIA-ALCL, лекуващият лекар ще насочи пациентката за PET/CT сканиране, с което се търсят близки или далечни метастази в лимфните възли и други тъкани и органи на тялото. Разпространението на заболяването има пряка връзка с методите за неговото лечение и прогнозата за крайният изход.
- Новодиагностицираните пациенти ще бъдат насочени към онколог за оценка на BIA-ALCL, стадиране на заболяването и планиране на лечението.
- При случаи с локализирано заболяване от BIA-ALCL, се извършва премахване на импланта и капсулата около него (капсулектомия).
- При съмнения за засягане на лимфните възли се извършва сентинелна биопсия на лимфен възел или аксиларна лимфна дисекция. В допълнение, може да бъде извършвна костномозъчна биопсия.
- При пациенти с напреднало заболяване с метастази в отдалечени тъкани и органи на на тялото, налага допълнително лечение включващо химио- и лъчетерапия, а в редки случаи и трансплантация на стволови клетки.
При жени с ранен стадий на заболяването, след проведеното лечение остават на диспансерно наблюдение през следващите две години. Извършват се стадиране и рестадиране през три до шест месеца. Рецидивите на заболяването са рядкост след хирургично лечение в ранните стадии на заболяването, но могат да възникнат.